4 июн. 2008 г., 16:05

Покажи ми

1.2K 0 2

            Покажи  ми

 

Вземи ръцете ми в твойте ръце,

кажи ми накъде е пътят ми.

Загубих се в трепетно очакване,

не зная накъде съм тръгнала.

Вземи ръцете ми в твойте!

Стопли ги с любов -

премръзнали са те от чакане

ти да се появиш.

Вземи ме в прегръдка сладка,

стопли душата ми, скована в лед е.

Прости, че прося любовта!

Прости, че моля за целувка!

Прости, че влязох в живота твой!

Прости! Не зная как да тръгна -

не зная накъде е пътят ми.

Пусни ме да се стопля,

а после ако искаш -

вратата покажи ми.

Тогава ще си тръгна,

тогава ще те пусна.

Сега не мога! Не искам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поли Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...