4 июн. 2008 г., 16:05

Покажи ми

1.2K 0 2

            Покажи  ми

 

Вземи ръцете ми в твойте ръце,

кажи ми накъде е пътят ми.

Загубих се в трепетно очакване,

не зная накъде съм тръгнала.

Вземи ръцете ми в твойте!

Стопли ги с любов -

премръзнали са те от чакане

ти да се появиш.

Вземи ме в прегръдка сладка,

стопли душата ми, скована в лед е.

Прости, че прося любовта!

Прости, че моля за целувка!

Прости, че влязох в живота твой!

Прости! Не зная как да тръгна -

не зная накъде е пътят ми.

Пусни ме да се стопля,

а после ако искаш -

вратата покажи ми.

Тогава ще си тръгна,

тогава ще те пусна.

Сега не мога! Не искам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поли Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...