4 июн. 2008 г., 16:05

Покажи ми

1.2K 0 2

            Покажи  ми

 

Вземи ръцете ми в твойте ръце,

кажи ми накъде е пътят ми.

Загубих се в трепетно очакване,

не зная накъде съм тръгнала.

Вземи ръцете ми в твойте!

Стопли ги с любов -

премръзнали са те от чакане

ти да се появиш.

Вземи ме в прегръдка сладка,

стопли душата ми, скована в лед е.

Прости, че прося любовта!

Прости, че моля за целувка!

Прости, че влязох в живота твой!

Прости! Не зная как да тръгна -

не зная накъде е пътят ми.

Пусни ме да се стопля,

а после ако искаш -

вратата покажи ми.

Тогава ще си тръгна,

тогава ще те пусна.

Сега не мога! Не искам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поли Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...