Jun 4, 2008, 4:05 PM

Покажи ми

  Poetry » Love
1.2K 0 2

            Покажи  ми

 

Вземи ръцете ми в твойте ръце,

кажи ми накъде е пътят ми.

Загубих се в трепетно очакване,

не зная накъде съм тръгнала.

Вземи ръцете ми в твойте!

Стопли ги с любов -

премръзнали са те от чакане

ти да се появиш.

Вземи ме в прегръдка сладка,

стопли душата ми, скована в лед е.

Прости, че прося любовта!

Прости, че моля за целувка!

Прости, че влязох в живота твой!

Прости! Не зная как да тръгна -

не зная накъде е пътят ми.

Пусни ме да се стопля,

а после ако искаш -

вратата покажи ми.

Тогава ще си тръгна,

тогава ще те пусна.

Сега не мога! Не искам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поли Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...