Покаяние
Покаяние
Отиде си. След теб какво остана -
подпряната на две дървета къща.
Прозорците ù зеят като рана,
а вятърът вратата ù затръшва.
Къде си ти? И вдън земя да беше,
пак би дочул гласа ми неразкаян.
Дори да дойдеш гърбав, стар, предрешен,
бащата в теб със ярост ще позная...
че липсва ми една прегръдка яка,
такава силна, че... до задушаване.
Отучих се отдавна да те чакам,
но днес не знам, не знам какво ми става...
Защо така отчаяно те иска
ранената, самотната ми същност.?!
А майка ми... през две врати наблизко
усърдно кърпи моя свят до късно...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
