24 июл. 2005 г., 01:58

"Поклон"

Поэзия

2.5K 0 7

Не ми казвай какво мога.
Знам!
Не ми казвай какво имам-
имам криле!
Не ми казвай какъв си.
Сам!
Не ме питай защо.
Защо не?
Пред мен не се прави на друг.
Не става.
Знам всичките ти ядове, мечти,
усмивки, радости, сълзи.
Познавам
до корени скромната ти личност.
Тръгни, търси
някой да хареса тази глупава себичност.
Някой освен мен!
За мене твърде си велик!
Така че сбогом!
И бъди щастлив!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Наистина е страхотно!Аз също пиша 6

2005-07-25T11:30:25+03:00
Маичка (Мая)

Отзивите за това на един дъх написано стихотворение много приятно ме изненадват

2005-07-25T00:41:44+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Може би точно в тази непринудена и неподправена доректност, се крие чарът на този стих. Браво Мая! 6

2005-07-24T23:34:41+03:00
Маичка (Мая)

Благодаря ви и на тримата, казали сте силни думи които ме ласкаят, мерси

2005-07-24T17:43:57+03:00
Fabiana (Галя Николова)

Браво Маичка!

2005-07-24T15:21:06+03:00