24 июл. 2005 г., 01:58

"Поклон" 

  Поэзия
2133 0 7
Не ми казвай какво мога.
Знам!
Не ми казвай какво имам-
имам криле!
Не ми казвай какъв си.
Сам!
Не ме питай защо.
Защо не?
Пред мен не се прави на друг.
Не става.
Знам всичките ти ядове, мечти,
усмивки, радости, сълзи.
Познавам
до корени скромната ти личност.
Тръгни, търси
някой да хареса тази глупава себичност.
Някой освен мен!
За мене твърде си велик!
Така че сбогом!
И бъди щастлив!

© Мая Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Наистина е страхотно!Аз също пиша 6
  • Отзивите за това на един дъх написано стихотворение много приятно ме изненадват
  • Може би точно в тази непринудена и неподправена доректност, се крие чарът на този стих. Браво Мая! 6
  • Благодаря ви и на тримата, казали сте силни думи които ме ласкаят, мерси
  • Браво Маичка!
  • Мая, този път надмина дори себе си!
    Поздравления за хубавото стихотворение! С чиста съвест му пиша 6
  • Накъсано и нахъсано...
    Харесва ми
Предложения
: ??:??