24.07.2005 г., 1:58

"Поклон"

2.5K 0 7
Не ми казвай какво мога.
Знам!
Не ми казвай какво имам-
имам криле!
Не ми казвай какъв си.
Сам!
Не ме питай защо.
Защо не?
Пред мен не се прави на друг.
Не става.
Знам всичките ти ядове, мечти,
усмивки, радости, сълзи.
Познавам
до корени скромната ти личност.
Тръгни, търси
някой да хареса тази глупава себичност.
Някой освен мен!
За мене твърде си велик!
Така че сбогом!
И бъди щастлив!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина е страхотно!Аз също пиша 6
  • Отзивите за това на един дъх написано стихотворение много приятно ме изненадват
  • Може би точно в тази непринудена и неподправена доректност, се крие чарът на този стих. Браво Мая! 6
  • Благодаря ви и на тримата, казали сте силни думи които ме ласкаят, мерси
  • Браво Маичка!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...