Поклон пред тебе, о, личност свята

Роден в робство, мрачно време,
израснал в бедност, гледа тежко бреме,
на всички българи, другари,
че с тях се гаврят, кой където свари,
и Васила бил свидетел на тез картини,
и още от ранни, детски му години,
той не можел туй да гледа,
как убиват Гошо, насилват Неда,
как онази гнусна, черна сган,
прави всеки страшно поруган,
а на него му кипи отвътре, ври,
глас му се надига да извика - Спри!
И той решил се, всичкото отказа,
тръгна да се бори срещу зверската проказа,
живот негов на събратя посвети,
за свобода викна и за идни красоти…

Той живя навсяк’де из страната,
спеше на легло, спеше под земята,
спеше в градове, ходеше из села,
челядта си беше посветил, цела,
на едничко дело, що свещено беше,
че дошъл е краят всякога мълвеше!
Обикаля? из наша земя, обикаля? из чужда,
на всеки рече да е готов, да се пробужда,
че въстание чака цял един народ
и, че трябва българинът да е горд,
да помни Крума, Аспаруха, Симеона,
да помни, че не е кюмур в товарний вагона,
да се бори за свобода с пушка в ръцете,
да е готов да умре, да убие страховете!

Това бе той, смелият Васил,
на едничко дело живот си посветил,
защот не можеше да гледа,
как умират българските чеда…

Обесиха го, но никой не предаде,
верен на себе си и делото остаде…

О, личност свята, душо човечна,
в сърцето на народа  оставаш вечна!
Поклон пред тебе, о личност свята,
поклон пред Апостолът на свободата.