16 мар. 2005 г., 18:07

Покой 

  Поэзия
1432 0 1
Лежи момиче насред улицата пуста
съвсем само, в кръв обляно.
По бледото лице сълза се стича,
а то седи от мисли обладано.
"Върви момичето по безкрайната пътека
и вижда там живота свой.
Любимият прегръща друга за утеха,
а момичето желае единствено покой".
Сълзите стичат се, дъхът утихва.
Дъжд започва...усилва се...порой.
Пристига майка, която се здъхва,
а момичето умря, намерило покой...

© Анна Лалова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??