Ще чакам пак да стане нощ.

Ще чакам да се спусне тъмнината.

Ще чакам да намеря аз покой,

душа ми черна да забули мрака.

И тихо всяка мисъл, аз, коварна 

в идилията на мрака ще разкрия,

че денем пред света съм толкоз свята...

сега копнея да се преоткрия.

Да вдигна поглед плахо към звездите

и във безкрая пак да се изгубя,

да бъда незначителна и малка,

да видя колко малко ще изгубя...

Смело пред света да се изправя,

в тъмата аз без страх да изкрещя:

"душата ми е черна и го зная...

отдавна вече спрях да се боя.."