Покорна броеница
низана с мъниста
сиви,
големи, лъскави
красиви.
Покорна в нечия ръка,
полегнала като от умора,
виси
и мънистената си душа
трупа с чуждата невроза.
Защо е таз покорна броеница
на богати, безизразни мъже?
Дайте я на мен, за Бога,
да полегне в моите ръце.
И в миг ще оживее
с истинска душа,
и в миг мъниста ще запеят
песен чудна от славеева уста,
и в миг птичките ще онемеят
да слушат в захлас
как мъниста пеят
с чуден и вълшебен глас.
Ще се нижат тез мъниста сиви -
сиви, но щастливи,
че полегнали са в моята ръка -
нежна, топла и добра,
а песента им -
бликащ ручей от броеничена душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Полина Все права защищены