Покорна броеница,
  низана с мъниста
 сиви,
  големи, лъскави
  красиви.
 Покорна в нечия ръка,
полегнала като от умора,
 виси
и мънистената си душа
трупа с чуждата невроза.
Защо е таз покорна броеница
на богати, безизразни мъже?
Дайте я на мен, за Бога,
да полегне в моите ръце.
И в миг ще оживее
с истинска душа,
и в миг мъниста ще запеят
песен чудна от славеева уста,
и в миг птичките ще онемеят
да слушат в захлас
как мъниста пеят
с чуден и вълшебен глас.
Ще се нижат тез мъниста сиви -
сиви, но щастливи,
че полегнали са в моята ръка -
нежна, топла и добра,
а песента им -
бликащ ручей от броеничена душа.