29.07.2007 г., 15:36

Покорна броеница

755 0 0
 Покорна броеница,
  низана с мъниста
 сиви,
  големи, лъскави
  красиви.
 Покорна в нечия ръка,
полегнала като от умора,
 виси
и мънистената си душа
трупа с чуждата невроза.
Защо е таз покорна броеница
на богати, безизразни мъже?
Дайте я на мен, за Бога,
да полегне в моите ръце.
И в миг ще оживее
с истинска душа,
и в миг мъниста ще запеят
песен чудна от славеева уста,
и в миг птичките ще онемеят
да слушат в захлас
как мъниста пеят
с чуден и вълшебен глас.
Ще се нижат тез мъниста сиви -
сиви, но щастливи,
че полегнали са в моята ръка -
нежна, топла и добра,
а песента им -
бликащ ручей от броеничена душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...