Препращаше поета свойте думи силни
към нови гости, нови светове безбрежни.
Той смяташе за своя свят безкраен,
че би могъл да стане мек и таен.
Поетът вярваше в посланията криви,
защото тъй те ставаха добри и живи.
Когато срещаше смъртта в очите свои,
поетът лъжеше я, веч' презрял покоя.
В пространството на светове безкрайни,
той търсеше ли, търсеше и тайно
надяваше се да открие смисъл
в това, което пее с писък... ...