Покрий огледалото - вчера умрях!
Вчера умрях,
душата ми вече гние в пръстта -
богохулница, спяща в легло от тъмнина,
аз купих кървясалите очи на смъртта,
с тях видях сърцата ви, давени в светлина...
И лежейки в ковчег от несбъднати мечти,
сърцето ми странства из живота умъртвен,
сега виждам така ясно вашите души,
гниещия ви дъх, от стенания заменен.
Счупените сенки пълнят моите очи,
криете се в крепост на режеща тишина,
вие заспивате в гробница за мечти,
животът ви се дави в мъртва тъмнина.
Чувствата ми вчера умряха,
но прогледнах с последното им дихание,
видях живота, щом минутите заспаха
и чух прошепнатото ви ридание...
Вие не разбирате още, но аз видях -
прекършените ви сенки в огледалото,
усетих жалкия ви живот, станал на прах,
края ви гноясал, отровен от началото.
Покрий огледалото, за да не се върна,
сега съм в теб, процеждам се от твоите очи,
тихичко гнилата ти плът аз ще обгърна,
ти вече си мъртъв, пръст са твоите сълзи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрина Иванова Все права защищены
