31.03.2008 г., 21:13 ч.

Покрий огледалото - вчера умрях! 

  Поезия » Философска
1336 0 5

Вчера умрях,
душата ми вече гние в пръстта -
богохулница, спяща в легло от тъмнина,
аз купих кървясалите очи на смъртта,
с тях видях сърцата ви, давени в светлина...

И лежейки в ковчег от несбъднати мечти,
сърцето ми странства из живота умъртвен,
сега виждам така ясно вашите души,
гниещия ви дъх, от стенания заменен.

Счупените сенки пълнят моите очи,
криете се в крепост на режеща тишина,
вие заспивате в гробница за мечти,
животът ви се дави в мъртва тъмнина.

Чувствата ми вчера умряха,
но прогледнах с последното им дихание,
видях живота, щом минутите заспаха
и чух прошепнатото ви ридание...

Вие не разбирате още, но аз видях -
прекършените ви сенки в огледалото,
усетих жалкия ви живот, станал на прах,
края ви гноясал, отровен от началото.

Покрий огледалото, за да не се върна,
сега съм в теб, процеждам се от твоите очи,
тихичко гнилата ти плът аз ще обгърна,
ти вече си мъртъв, пръст са твоите сълзи...


© Димитрина Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова си мъничка...крехка...и чувствителна...
    Желая ти всчкото щастие на света...с много обич.
  • Разтърси ме този стих!!!Прегръдки за силните,трогателни думи!!!
  • Мила Магдалена,съжалявам ако съм те натъжила.Ти си така чиста душа,не се вписваш в описанието на човечеството в стиха ми.Не мога да преценя дали стихът е тъжен или страшен,но това е реалността(за мен).
    Благодаря за мненията.
  • обърна се душата ми...много ме натъжи...
    страхотен стих! с обич, Димитрина.
  • Много ми хареса!Но ме натъжи!Поздрав!
Предложения
: ??:??