Вчера умрях, душата ми вече гние в пръстта - богохулница, спяща в легло от тъмнина, аз купих кървясалите очи на смъртта, с тях видях сърцата ви, давени в светлина...
И лежейки в ковчег от несбъднати мечти, сърцето ми странства из живота умъртвен, сега виждам така ясно вашите души, гниещия ви дъх, от стенания заменен.
Счупените сенки пълнят моите очи, криете се в крепост на режеща тишина, вие заспивате в гробница за мечти, животът ви се дави в мъртва тъмнина.
Чувствата ми вчера умряха, но прогледнах с последното им дихание, видях живота, щом минутите заспаха и чух прошепнатото ви ридание...
Вие не разбирате още, но аз видях - прекършените ви сенки в огледалото, усетих жалкия ви живот, станал на прах, края ви гноясал, отровен от началото.
Покрий огледалото, за да не се върна, сега съм в теб, процеждам се от твоите очи, тихичко гнилата ти плът аз ще обгърна, ти вече си мъртъв, пръст са твоите сълзи...
Мила Магдалена,съжалявам ако съм те натъжила.Ти си така чиста душа,не се вписваш в описанието на човечеството в стиха ми.Не мога да преценя дали стихът е тъжен или страшен,но това е реалността(за мен).
Благодаря за мненията.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Желая ти всчкото щастие на света...с много обич.