Покръстен
Край мен си, а за тебе цяла вечност
не бях се сещал… в себе си вглъбен,
привикнал някак с твоята сърдечност –
довчера незаслужен дар за мен.
Живях щастлив и с упрека ти гневен,
с усмивката – отплиснала вълна,
но ето, че останал сам одеве,
се сепнах, не без чувство за вина…
… защото покрай делничната врява,
с едни и същи пакостни очи,
човек за всичко скъпо ослепява,
привикне ли със блясъка му чист…
И грея се, среднощ протегнал пръсти, над нощничката ти с карминов цвят: с въздишката ти призори покръстен,
възставам срещу този тъмен свят...
не бях се сещал… в себе си вглъбен,
привикнал някак с твоята сърдечност –
довчера незаслужен дар за мен.
Живях щастлив и с упрека ти гневен,
с усмивката – отплиснала вълна,
но ето, че останал сам одеве,
се сепнах, не без чувство за вина…
… защото покрай делничната врява,
с едни и същи пакостни очи,
човек за всичко скъпо ослепява,
привикне ли със блясъка му чист…
И грея се, среднощ протегнал пръсти, над нощничката ти с карминов цвят: с въздишката ти призори покръстен,
възставам срещу този тъмен свят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
