vega666 (Младен Мисана)
1671 14302
19 апр. 2015 г., 00:10  

Покръстване 

  Поэзия » Философская
1230 1 25

 

В ослепелите букви търся Смисъла.
Слънчасалите мисли прежълтяват.
Умората избива в червени петна от мухоморка.
Накъде вървиш, пътнико? Към гибел ли?
Покръствай се неспирно с Новото...
Обезчестявай се сред дюните на Времето
с милиарди чужди погледи
случайно спрели върху теб - през този свят-кафез.

Или пък саркофаг.

Мълчанието е обет за вярност към Несбъднатото.
Момичето, с което трябваше да си щастлив,
пометна незаченало детето ви...
Родилка със забрадка на вдовица е
прииждащата нощ -
подслон за безпризорните мълчания
в една фрактална непрогледност.
В очите призрачни на бъдещето вгледай се...
Какво ще ти даде...?
Банални истини от знанието ти на две прегънати...
прегърбена от взирането сянка
на спомен оцелял от крематориум...
И нищо скъпо. Нищо скъпо
сред хаотичните лица -
обречените прилепи от пещерата на безсънието...

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се и аз, Руми! Но нямаше защо да ми благодариш.
    На мен ми е хубаво, че общуваме.

    Благодаря, че оцени, Майче!
  • Благодаря ти за пожеланията, благодаря и за поздрава!
    Зарадва ме много!
  • Благодаря ти, Руми! Така е - много точно си усетила, че това стихотворение е една констатация, направена от първо лице единствено число, за нещо всеобщо. Аз никога на пиша по теми. Не умея това и не изпитвам вътрешна потребност да го правя. В случая съм следвал единствено вътрешния си глас.

    Слънчева и усмихната седмица ти желая и те поздравявам с любимите ми 2 песни, в изпълнение на гениалната певица Мина Мазини /и двете - адажио/!:

    https://www.youtube.com/watch?v=PZe90Y6u4NU

    https://www.youtube.com/watch?v=_GP4ZTdRC7A
  • Младене, прочетох стихотворението ти няколко пъти, защото исках да вникна в смисъла на всяка една дума! Това което долових, е един много силен призив към човечество, изгубило своя път! Хора, които имат всичко, за да живеят щастливо, но те не го виждат:
    "Накъде вървиш, пътнико? Към гибел ли?"
    Поздравявам те за това, че си намерил толкова силни думи и изрази!
  • Благодаря ти за вниманието, Маги!
    Хубава вечер и творчески наситена седмица ти желая!

    Благодаря и на теб, Али!
    Хубава нова седмица!
  • всяка дума е като тревожен камбанен звън в душата...
    като силно, вълнуващо послание... за днес и утре..
    за изгубеното и съхраненото... натъжи ме
    и ме размисли, приятелю..поздравявам те..
  • Благодаря ви Анастасия и Пламена! Трогнат съм от вниманието ви.

    Релаксираща вечер и благословена нова седмица!
  • Силен стих, макар на места да ме
    лъхна чернота и обреченост!
    Умееш да въздействаш, Мисан!
    Поздрави!
  • Благодаря ти, Никола! Трогнат съм.
    Хубав ден и нови поетични успехи!
  • Предлагаш поредната силна творба,Младене!Силни послания с разтърстващи
    докосвания!Блика от метафоричност!И това бъдеще...
    "Какво ще ти даде..?
    Банални истини от знанието ти на две прегънати...
    И нищо скъпо.Нищо скъпо
    сред хаотичните лица-
    обречените прилепи от пещерата на безсънието..."
    Поздрави, Приятелю!Оценявам високо!Хубав ден!!
  • Точни думи, Георги, за които съм ти дълбоко благодарен, както и за дадената оценка на текста ми!

    Благодаря ти, Андромаха! Да виждаш причината и следствието е божи дар, който безусловно ти е даден! Трогна ме. Мерси също, че оцени текста ми.

    Благодаря ти за хубавите думи и за оценяването на текста ми, Сеси!
    Абсолютно си права - ние сме нищожни частици в глухия за молбите ни огромен и студен космос, мечтаещи за зрънце жива топлинка. Но понякога това зрънце ни е отказвано през целия ни живот.
  • Залутани във времето и пространството се мъчим да намерим мъничката частица щастие! Поздравявам те за тези невероятни редове, Мисана!
  • Силно и дълбоко послание! Чудесен паралел между изгубеното във времето,
    болката от пропуснатото и от другата страна неясната и примамлива надежда на бъдещето, осветявана от вярата! Подрави, Младене!
  • Благодаря ти за този невероятен коментар, Илко! Ти си прозрял най-точно от всички нас смисъла на търсенето. Признавам си откровено, че не съм дорасъл до твоята духовна извисеност. Аз все още се лутам между бездната в подножието и върха, а ти си вече на него. В този смисъл за много неща сега ти буквално ми отваряш очите, наливайки мъдрост в мен. Но аз имам болезнено силно развито усещане за грозящата всеки от нас опасност. Опасност за душата и за духа. И се опитвам да превъплътя това чувство в текстове. Доколко съумявам да го сторя, други ще кажат. Нямам моралното право да коментирам сам това.

    Светла неделя и вдъхновена нова седмица! Благодаря ти и за моралната подкрепа!
  • Благодаря ви много, Рени, Тони и Ивон!
    За вас момичета нека звучи:

    https://www.youtube.com/watch?v=IzGYlbRqgn4

    и да е щастлива неделята ви и новата седмица!
  • Споделям вълненията ти7
    "Покръствай се неспирно с новото...
    Обезчестявай се сред дюните на времето
    с милиарди чужди погледи....."
    Ти си като вестоносец, който предопреждава за тревогите и същевременно една утеха за идващато Ново време.
    Желая ти много успехи и удовлетворение от постигнатото!
  • Мисана, харесах! "Накъде вървиш, пътнико? Към гибел ли?
    Покръствай се неспирно с Новото..." - Като че ли, "пътника" е неотменимо орисан да търси (не)гибелността, надявайки се да я срещне в "Новото" -защото "познанието, познатото" всъщност са раждащите "страха - гибел" - Докоснем ли се с "Новото" обаче - уви то вече е "познатото-познание" и etc. Истината е, че Целият ни "Път" е : "Накъдето и да върви човек, върви към своя Залез".Поздрав, Мисана!
  • Благодаря на Василка, Любомира, Мария Николова и Евелина, че се спряха на моята страница.! Трогнат съм от вниманието. Специална благодарност на Любомира и на Мария Николова, че оцениха високо текста ми!

    За вас, дами, нека звучи следната мелодия веднъж на саксофон и втори път в оригиналното изпълнение на великата Мина Мазини/, за да ви даде хубаво настроение за неделния ден!

    https://www.youtube.com/watch?v=jlTghE1f2qg

    http://vbox7.com/play:86cba340
  • ...!!!
  • Еко-техно-соц
  • "Покръствай се неспирно с Новото". За да оцелеем следваме Новото. Забравихме мечтите си, само търсим изход да видим нейде светлината. Харесах!
  • Мерси за този коментар и за високата ти оценка, Елица!
    Добре го каза - "тъмните истини" и опита за спасение чрез покръстване с Новото. Все пак покръстването винаги съдържа насилствен, т.е. принудителен елемент. А това означава, че сме принудени да правим опит за спасение, за да има все пак някакъв технически смисъл битието ни.

    Хубав и усмихнат Калифорнийски ден ти желая, а после отморителен сън!
  • Споделям светлото послание:
    "Покръствай се неспирно с Новото" -

    като спасителен лъч за изход от тъмните истини...

    Спокоен уикенд, Мисана!
  • Благодаря ти, Доче! Ти правиш много силна поезия. Последното ти стихотворение е направо стряскащо с прозренията си. Позволи ми да ги нарека - тежки истини. Тежки в смисъл на понасяне от потърпевшите.
    В степента на общност на изводите ти, като точност на формулиране и като естетика на изразяване, си трудно достижима. Колкото и банално да прозвучи, но в поезията си хванала бика за рогата. Затова съм силно поласкан, че точно ти тази вечер първа оцени скромния ми текст.

    Да са ти хубави неделята и новата седмица и да ти носят нов творчески заряд!
  • Тъжни истини.Извод - мълчание.
    ("ослепелите букви"- спасяват ли?)
    Прогресивно изчезва читателят.
    Всичко свято потъна в забравата.
    Всичко ценно убихме сами...

    Благодаря, Младен.Като камбана са тревожните сигнали в редовете ти.Дано ги чуят повече, дано.
Предложения
: ??:??