Покръстване
В ослепелите букви търся Смисъла.
Слънчасалите мисли прежълтяват.
Умората избива в червени петна от мухоморка.
Накъде вървиш, пътнико? Към гибел ли?
Покръствай се неспирно с Новото...
Обезчестявай се сред дюните на Времето
с милиарди чужди погледи
случайно спрели върху теб - през този свят-кафез.
Или пък саркофаг.
Мълчанието е обет за вярност към Несбъднатото.
Момичето, с което трябваше да си щастлив,
пометна незаченало детето ви...
Родилка със забрадка на вдовица е
прииждащата нощ -
подслон за безпризорните мълчания
в една фрактална непрогледност.
В очите призрачни на бъдещето вгледай се...
Какво ще ти даде...?
Банални истини от знанието ти на две прегънати...
прегърбена от взирането сянка
на спомен оцелял от крематориум...
И нищо скъпо. Нищо скъпо
сред хаотичните лица -
обречените прилепи от пещерата на безсънието...
© Младен Мисана All rights reserved.
