19.04.2015 г., 0:10 ч.
Покръстване
В ослепелите букви търся Смисъла.
Слънчасалите мисли прежълтяват.
Умората избива в червени петна от мухоморка.
Накъде вървиш, пътнико? Към гибел ли?
Покръствай се неспирно с Новото...
Обезчестявай се сред дюните на Времето
с милиарди чужди погледи
случайно спрели върху теб - през този свят-кафез.
Или пък саркофаг.
Мълчанието е обет за вярност към Несбъднатото.
Момичето, с което трябваше да си щастлив,
пометна незаченало детето ви...
Родилка със забрадка на вдовица е
прииждащата нощ -
подслон за безпризорните мълчания
в една фрактална непрогледност.
В очите призрачни на бъдещето вгледай се...
Какво ще ти даде...?
Банални истини от знанието ти на две прегънати...
прегърбена от взирането сянка
на спомен оцелял от крематориум...
И нищо скъпо. Нищо скъпо
сред хаотичните лица -
обречените прилепи от пещерата на безсънието...
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти за пожеланията, благодаря и за поздрава!
Зарадва ме много! -
Благодаря ти, Руми! Така е - много точно си усетила, че това стихотворение е една констатация, направена от първо лице единствено число, за нещо всеобщо. Аз никога на пиша по теми. Не умея това и не изпитвам вътрешна потребност да го правя. В случая съм следвал единствено вътрешния си глас.
Слънчева и усмихната седмица ти желая и те поздравявам с любимите ми 2 песни, в изпълнение на гениалната певица Мина Мазини /и двете - адажио/!:
https://www.youtube.com/watch?v=PZe90Y6u4NU
https://www.youtube.com/watch?v=_GP4ZTdRC7A -
Младене, прочетох стихотворението ти няколко пъти, защото исках да вникна в смисъла на всяка една дума! Това което долових, е един много силен призив към човечество, изгубило своя път! Хора, които имат всичко, за да живеят щастливо, но те не го виждат:
"Накъде вървиш, пътнико? Към гибел ли?"
Поздравявам те за това, че си намерил толкова силни думи и изрази! -
Благодаря ти за вниманието, Маги!
Хубава вечер и творчески наситена седмица ти желая!
Благодаря и на теб, Али!
Хубава нова седмица! -
всяка дума е като тревожен камбанен звън в душата...
като силно, вълнуващо послание... за днес и утре..
за изгубеното и съхраненото... натъжи ме
и ме размисли, приятелю..поздравявам те.. -
Благодаря ви Анастасия и Пламена! Трогнат съм от вниманието ви.
Релаксираща вечер и благословена нова седмица! -
Силен стих, макар на места да ме
лъхна чернота и обреченост!
Умееш да въздействаш, Мисан!
Поздрави! -
Благодаря ти, Никола! Трогнат съм.
Хубав ден и нови поетични успехи! -
Предлагаш поредната силна творба,Младене!Силни послания с разтърстващи
докосвания!Блика от метафоричност!И това бъдеще...
"Какво ще ти даде..?
Банални истини от знанието ти на две прегънати...
И нищо скъпо.Нищо скъпо
сред хаотичните лица-
обречените прилепи от пещерата на безсънието..."
Поздрави, Приятелю!Оценявам високо!Хубав ден!! -
Точни думи, Георги, за които съм ти дълбоко благодарен, както и за дадената оценка на текста ми!
Благодаря ти, Андромаха! Да виждаш причината и следствието е божи дар, който безусловно ти е даден! Трогна ме. Мерси също, че оцени текста ми.
Благодаря ти за хубавите думи и за оценяването на текста ми, Сеси!
Абсолютно си права - ние сме нищожни частици в глухия за молбите ни огромен и студен космос, мечтаещи за зрънце жива топлинка. Но понякога това зрънце ни е отказвано през целия ни живот. -
Залутани във времето и пространството се мъчим да намерим мъничката частица щастие! Поздравявам те за тези невероятни редове, Мисана!
-
Силно и дълбоко послание! Чудесен паралел между изгубеното във времето,
болката от пропуснатото и от другата страна неясната и примамлива надежда на бъдещето, осветявана от вярата! Подрави, Младене! -
Благодаря ти за този невероятен коментар, Илко! Ти си прозрял най-точно от всички нас смисъла на търсенето. Признавам си откровено, че не съм дорасъл до твоята духовна извисеност. Аз все още се лутам между бездната в подножието и върха, а ти си вече на него. В този смисъл за много неща сега ти буквално ми отваряш очите, наливайки мъдрост в мен. Но аз имам болезнено силно развито усещане за грозящата всеки от нас опасност. Опасност за душата и за духа. И се опитвам да превъплътя това чувство в текстове. Доколко съумявам да го сторя, други ще кажат. Нямам моралното право да коментирам сам това.
Светла неделя и вдъхновена нова седмица! Благодаря ти и за моралната подкрепа! -
Благодаря ви много, Рени, Тони и Ивон!
За вас момичета нека звучи:
https://www.youtube.com/watch?v=IzGYlbRqgn4
и да е щастлива неделята ви и новата седмица! -
Споделям вълненията ти7
"Покръствай се неспирно с новото...
Обезчестявай се сред дюните на времето
с милиарди чужди погледи....."
Ти си като вестоносец, който предопреждава за тревогите и същевременно една утеха за идващато Ново време.
Желая ти много успехи и удовлетворение от постигнатото! -
Мисана, харесах! "Накъде вървиш, пътнико? Към гибел ли?
Покръствай се неспирно с Новото..." - Като че ли, "пътника" е неотменимо орисан да търси (не)гибелността, надявайки се да я срещне в "Новото" -защото "познанието, познатото" всъщност са раждащите "страха - гибел" - Докоснем ли се с "Новото" обаче - уви то вече е "познатото-познание" и etc. Истината е, че Целият ни "Път" е : "Накъдето и да върви човек, върви към своя Залез".Поздрав, Мисана! -
Благодаря на Василка, Любомира, Мария Николова и Евелина, че се спряха на моята страница.! Трогнат съм от вниманието. Специална благодарност на Любомира и на Мария Николова, че оцениха високо текста ми!
За вас, дами, нека звучи следната мелодия веднъж на саксофон и втори път в оригиналното изпълнение на великата Мина Мазини/, за да ви даде хубаво настроение за неделния ден!
https://www.youtube.com/watch?v=jlTghE1f2qg
http://vbox7.com/play:86cba340 -
...!!!
-
Еко-техно-соц
-
"Покръствай се неспирно с Новото". За да оцелеем следваме Новото. Забравихме мечтите си, само търсим изход да видим нейде светлината. Харесах!
-
Мерси за този коментар и за високата ти оценка, Елица!
Добре го каза - "тъмните истини" и опита за спасение чрез покръстване с Новото. Все пак покръстването винаги съдържа насилствен, т.е. принудителен елемент. А това означава, че сме принудени да правим опит за спасение, за да има все пак някакъв технически смисъл битието ни.
Хубав и усмихнат Калифорнийски ден ти желая, а после отморителен сън! -
Споделям светлото послание:
"Покръствай се неспирно с Новото" -
като спасителен лъч за изход от тъмните истини...
Спокоен уикенд, Мисана! -
Благодаря ти, Доче! Ти правиш много силна поезия. Последното ти стихотворение е направо стряскащо с прозренията си. Позволи ми да ги нарека - тежки истини. Тежки в смисъл на понасяне от потърпевшите.
В степента на общност на изводите ти, като точност на формулиране и като естетика на изразяване, си трудно достижима. Колкото и банално да прозвучи, но в поезията си хванала бика за рогата. Затова съм силно поласкан, че точно ти тази вечер първа оцени скромния ми текст.
Да са ти хубави неделята и новата седмица и да ти носят нов творчески заряд! -
Тъжни истини.Извод - мълчание.
("ослепелите букви"- спасяват ли?)
Прогресивно изчезва читателят.
Всичко свято потъна в забравата.
Всичко ценно убихме сами...
Благодаря, Младен.Като камбана са тревожните сигнали в редовете ти.Дано ги чуят повече, дано.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
На мен ми е хубаво, че общуваме.
Благодаря, че оцени, Майче!