Полека...

Полека. Вечерта е тука.

По блокове и по къщя

мирът на залеза разпуква

оранжевите си цветя.

И хората по-тихи стават.

Движенията- по-добри.

И плавни. И престава

светът да се безпокои.

Ах, колко близки са ми всички!

Дърветата. Колите. Бедността.

Момичетата…И сълзите

на дядото с трепереща ръка.

Потъва слънцето…Луната

опъва белите платна.

И се усмихва на земята.

И си отива вечерта.