Полека...
Полека. Вечерта е тука.
По блокове и по къщя
мирът на залеза разпуква
оранжевите си цветя.
И хората по-тихи стават.
Движенията- по-добри.
И плавни. И престава
светът да се безпокои.
Ах, колко близки са ми всички!
Дърветата. Колите. Бедността.
Момичетата…И сълзите
на дядото с трепереща ръка.
Потъва слънцето…Луната
опъва белите платна.
И се усмихва на земята.
И си отива вечерта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Все права защищены
