Полека...
Полека. Вечерта е тука.
По блокове и по къщя
мирът на залеза разпуква
оранжевите си цветя.
И хората по-тихи стават.
Движенията- по-добри.
И плавни. И престава
светът да се безпокои.
Ах, колко близки са ми всички!
Дърветата. Колите. Бедността.
Момичетата…И сълзите
на дядото с трепереща ръка.
Потъва слънцето…Луната
опъва белите платна.
И се усмихва на земята.
И си отива вечерта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Всички права запазени
