Полека, полека...
"В полунощ над мечтите ти тихо ще слизам
и насън ще те срещам във цъфнала ръж."
Daizy_Crazy
Няма цъфнала ръж. Изгоряха до корен нивята,
изморени навярно от лятната огнена страст.
Вие жадно в комина ми лютият есенен вятър
и полека, полека забравям за теб. И за "нас".
Влачи облаци тежки и мокро се спускат завеси -
тъжна сцена, сълзливо-финален сапунен декор.
Ще забравя полека, полека за лятото. Есен е.
И логично е време за отдих след летния мор.
А пред прага възкръснали мокро пъстреят тревите
и сред тях непоканени никнат отронени спомени.
Няма как да изтрият безсънното лято очите ми
и полека, полека забравям, че има сезони...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Мачикян Все права защищены
