Полека се сляга купчината пръст,
притиска капака над мене,
обрасъл е в бурени старият кръст,
дълбаните букви бледнеят.
Студено и тъмно, и влажно е тук,
мирише на восък и кости.
и червеи само от мрака без звук
при мен ще отсядат на гости.
А аз ще ги питам: „От кой гроб сега
дойдохте последно, момчета,
че чакам, не помня от колко лета,
хабер от оттатък пътеката?” ...