Полека се сляга
Полека се сляга купчината пръст,
притиска капака над мене,
обрасъл е в бурени старият кръст,
дълбаните букви бледнеят.
Студено и тъмно, и влажно е тук,
мирише на восък и кости.
и червеи само от мрака без звук
при мен ще отсядат на гости.
А аз ще ги питам: „От кой гроб сега
дойдохте последно, момчета,
че чакам, не помня от колко лета,
хабер от оттатък пътеката?”
Ех, само да знаех лъжа че били
словата, изричани често,
че тези, които животът дели,
смъртта ги събира за вечност,
Не бих, мила моя, подмамил и теб,
напук и на род, и на бога,
да минем под черно венчило от креп,
щом с теб да съм инак не мога.
Сега между нас има само треви,
плюс цялата шибана вечност.
Ще свърнете тоз път, момчета, нали,
оттатък. Какво са три метра?
© Владо All rights reserved.
