16.08.2011 г., 12:55

Полека се сляга

1.4K 2 17

Полека се сляга купчината пръст,

притиска капака над мене,

обрасъл е в бурени старият кръст,

дълбаните букви бледнеят.

 

Студено и тъмно, и влажно е тук,

мирише на восък и кости.

и червеи само от мрака без звук

при мен ще отсядат на гости.

 

А аз ще ги питам: „От кой гроб сега

дойдохте последно, момчета,

че чакам, не помня от колко лета,

хабер от оттатък пътеката?”

 

Ех, само да знаех лъжа че били

словата, изричани често,

че тези, които животът дели,

смъртта ги събира за вечност,

 

Не бих, мила моя, подмамил и теб,

напук и на род, и на бога,

да минем под черно венчило от креп,

щом с теб да съм инак не мога.

 

Сега между нас има само треви,

плюс цялата шибана вечност.

Ще свърнете тоз път,  момчета,  нали,

оттатък. Какво са три метра?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изчетох те! И само 15 публикации? Жалко!
    Кой си ти, Владо? Загложди ме творческо любопитство.
    Дали ще се логнеш някога отново, за да споделиш?
    Много те бива, момче!
    Респектираш!
  • Браво!
  • олеле това си го оставих за десерт, изумяваш ме
  • Поклон!И пак поклон!
    Хубава възраст си измислил за духа си,който е възхитително зрял и талантлив!
  • Уау!
    Велико е!

    Благодаря на Смиф, че ме насочи към това произведение.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...