Полет
Полет
На думи много лесно се обича –
умора нямат сладки гласове.
Примамливо по гърлото се стичат
лъжите захаросани по две.
Преглъщаме наивно с детска вяра,
сърцето крием в тях – като в памук,
но разумът докрай с лъжи преял е,
крещи ни да побегнем като Мук.
И бягаме, но губиме посока,
защото обичта е всъщност път.
Издига ни душите нависоко,
далеч от всеки ялов хорски съд.
Осъждаме се тука, на Земята,
когато ни е страх от любовта.
А всъщност в нелогичната й святост,
щом гмурнах се, успях да полетя.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
