Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
28.05.2015 г., 23:58 ч.

Полет 

  Поезия
395 0 4

Полет

 

На думи много лесно се обича –
умора нямат сладки гласове.
Примамливо по гърлото се стичат
лъжите захаросани по две.

 

Преглъщаме наивно с детска вяра,
сърцето крием в тях – като в памук,
но разумът докрай с лъжи преял е,
крещи ни да побегнем като Мук.

 

И бягаме, но губиме посока,
защото обичта е всъщност път.
Издига ни душите нависоко,
далеч от всеки ялов хорски съд.

 

Осъждаме се тука, на Земята,
когато ни е страх от любовта.
А всъщност в нелогичната й святост,
щом гмурнах се, успях да полетя.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах и то много!
  • Интересна, красива и талантливо сътворена творба. Излъчва мъдрост и разочарование.Финалът е много сполучлив:
    "Осъждаме се тука, на Земята,
    когато ни е страх от любовта.
    А всъщност в нелогичната и святост,
    щом гмурнах се, успях да полетя."
    Приятна вечер и нови творчески успехи!
  • "Осъждаме се тука, на Земята,
    когато ни е страх от любовта.
    А всъщност в нелогичната й святост,
    щом гмурнах се, успях да полетя."

    Интелигентен финал на интелигентно написан текст, несъмнено въздействащ поетично. "Нелогична святост", като характеристика за Любовта, срещам за пръв път. Отлична находка.

    Поздравление, Цвета!
  • Харесах!
Предложения
: ??:??