Полет
В кълбо от възли, от страдания
заплетени, разкъсани, безчетни,
в кълбо от радостни, от пагубни желания,
по кръстопъти пусти и самотни,
душата ми се лута окована,
сърцето ми изгаря в жива рана.
И търсят вечно щастието земно,
човешка близост, малко топлина,
но слънцето за тях огрява в черно,
от огъня им лъха хладинка.
И търсят в мрака твоите очи,
ослушват се в тишината за гласa ти,
а времето обезумяло пак хвърчи
и всичко в тях крещи:
Къде си ти? Къде си ти?
И само в твоята прегръдка съм щастлива,
и само твоите ласки ме горят,
сърцето ми, душата ми те молят:
Недей отива! Недей отива!
Ти си целият любов, ти всичко съзидаваш,
ти си всяка мъка, преминеш ли след себе, разрушаваш,
ти си лед и огън, ти си зло,
в сърцето ми свило гнездо.
При тебе няма цветни неща -
нито черно, нито бяло -
едно голямо сиво петно,
което всичко в мен е заляло.
Невъзможно ми е да те мразя,
много трудно е да те обичам,
и бягам от теб, и към тебе пак лазя,
и мразя се, че те обичам.
И ако твоята любов е мъка,
то в мъка нека да горя
и нека да умра от твоята ръка,
и нека да те победя...
... Ах, как силно искам да летя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Стоянова Все права защищены
