В кълбо от възли, от страдания
заплетени, разкъсани, безчетни,
в кълбо от радостни, от пагубни желания,
по кръстопъти пусти и самотни,
душата ми се лута окована,
сърцето ми изгаря в жива рана.
И търсят вечно щастието земно,
човешка близост, малко топлина,
но слънцето за тях огрява в черно,
от огъня им лъха хладинка.
И търсят в мрака твоите очи,
ослушват се в тишината за гласa ти, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up