21 февр. 2008 г., 07:22

Полет към безкрая 

  Поэзия » Философская
912 0 10
В минзухарите на моите мечти
ти се стапяш бавно - сякаш си вода.
После те събирам в пясъчни следи
и отпивам глътка сребърна роса.
Паралелите пресичат меридиани
толкова логично, колкото и ти.
Като гладен тигър във бездомните савани,
аз те търся сляпо - в слънчеви лъчи.
Надеждата е с ново име - заличена
сякаш рицар си във приказка без край.
Твойта вяра във доброто - опетнена
а останал чист е само нечий лък. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Янев Все права защищены

Предложения
: ??:??