Feb 21, 2008, 7:22 AM

Полет към безкрая 

  Poetry » Phylosophy
911 0 10
В минзухарите на моите мечти
ти се стапяш бавно - сякаш си вода.
После те събирам в пясъчни следи
и отпивам глътка сребърна роса.
Паралелите пресичат меридиани
толкова логично, колкото и ти.
Като гладен тигър във бездомните савани,
аз те търся сляпо - в слънчеви лъчи.
Надеждата е с ново име - заличена
сякаш рицар си във приказка без край.
Твойта вяра във доброто - опетнена
а останал чист е само нечий лък. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Янев All rights reserved.

Random works
: ??:??