KLAAS (Валери Янев)
33 128
21.02.2008 г., 7:22 ч.

Полет към безкрая 

  Поезия » Философска
767 0 10

В минзухарите на моите мечти
ти се стапяш бавно - сякаш си вода.
После те събирам в пясъчни следи
и отпивам глътка сребърна роса.

Паралелите пресичат меридиани
толкова логично, колкото и ти.
Като гладен тигър във бездомните савани,
аз те търся сляпо - в слънчеви лъчи.

Надеждата е с ново име - заличена
сякаш рицар си във приказка без край.
Твойта вяра във доброто - опетнена
а останал чист е само нечий лък.

Загледан в хоризонта, чакаш изгрева с любов,
а утрото се гуши сякаш в запад.
Копаеш във безкрая собствен гроб,
във който ще попаднеш след поредната лъжа.

Накрая питаш се - дали е нужно да си ти,
като всеки търси да избяга от шаблона.
Дали въобще ни трябват тез очи...
щом в тях намираш на сивото сезона.

© Валери Янев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??