Полет към безкрая
В минзухарите на моите мечти
ти се стапяш бавно - сякаш си вода.
После те събирам в пясъчни следи
и отпивам глътка сребърна роса.
Паралелите пресичат меридиани
толкова логично, колкото и ти.
Като гладен тигър във бездомните савани,
аз те търся сляпо - в слънчеви лъчи.
Надеждата е с ново име - заличена
сякаш рицар си във приказка без край.
Твойта вяра във доброто - опетнена
а останал чист е само нечий лък.
Загледан в хоризонта, чакаш изгрева с любов,
а утрото се гуши сякаш в запад.
Копаеш във безкрая собствен гроб,
във който ще попаднеш след поредната лъжа.
Накрая питаш се - дали е нужно да си ти,
като всеки търси да избяга от шаблона.
Дали въобще ни трябват тез очи...
щом в тях намираш на сивото сезона.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Янев Всички права запазени
