Полетът на Икар
С крила бели от восък и пера
понечих към слънцето ярко да полетя.
Уверен се понесох в небесната шир,
разперил горко крила се издигах безспир.
Но аз, глупакът, забравил свойта слабост,
опиянен от сляпа гордост, надцених аз свойта младост.
Алчно протегнах към слънцето мойте ръце,
почти достигнах го там, в синьото небе.
Във миг пропаднах безпомощен, обезкрилен,
разбих се в черното море отвътре разрушен.
И свойта грешка осъзнал, понечих въздух да поема,
но отчаян, не успял, бях принуден съдбата си да приема.
понечих към слънцето ярко да полетя.
Уверен се понесох в небесната шир,
разперил горко крила се издигах безспир.
Но аз, глупакът, забравил свойта слабост,
опиянен от сляпа гордост, надцених аз свойта младост.
Алчно протегнах към слънцето мойте ръце,
почти достигнах го там, в синьото небе.
Във миг пропаднах безпомощен, обезкрилен,
разбих се в черното море отвътре разрушен.
И свойта грешка осъзнал, понечих въздух да поема,
но отчаян, не успял, бях принуден съдбата си да приема.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Амбър Все права защищены
