27 feb 2009, 23:34

Полетът на Икар 

  Poesía
759 0 1
 С крила бели от восък и пера
понечих към слънцето ярко да полетя.
Уверен се понесох в небесната шир,
разперил горко крила се издигах безспир.

Но аз, глупакът, забравил свойта слабост,
опиянен от сляпа гордост,
надцених аз свойта младост.
Алчно протегнах към слънцето мойте ръце,
почти достигнах го там, в синьото небе.

Във миг пропаднах безпомощен, обезкрилен,
разбих се в черното море отвътре разрушен.
И свойта грешка осъзнал, понечих въздух да поема,
но отчаян, не успял,
бях принуден съдбата си да приема.

© Амбър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??