AnTiHrIsTa (Амбър)
62 109
27.02.2009 г., 23:34 ч.

Полетът на Икар 

  Поезия
823 0 1
 С крила бели от восък и пера
понечих към слънцето ярко да полетя.
Уверен се понесох в небесната шир,
разперил горко крила се издигах безспир.

Но аз, глупакът, забравил свойта слабост,
опиянен от сляпа гордост,
надцених аз свойта младост.
Алчно протегнах към слънцето мойте ръце,
почти достигнах го там, в синьото небе.

Във миг пропаднах безпомощен, обезкрилен,
разбих се в черното море отвътре разрушен.
И свойта грешка осъзнал, понечих въздух да поема,
но отчаян, не успял,
бях принуден съдбата си да приема.

© Амбър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??