25 нояб. 2006 г., 01:05

Поли (Криле)

941 0 2
Поли (Криле)

Понякога стигаш до пън.
Той те спъва и падаш, мила.
Понякога си самотна навън,
Но някакси се изправяш.

Когато тъжи твоето сърце,
Когато нямаш криле,
Сякаш в теб тъжен мрак се прокрадва.
Когато там навън вали
И цялата си в сълзи,
Трябва все нещо да те зарадва.

Няма да страдаш, да тъжиш.
Няма да има мъка в твоето сърце.
Няма да падаш, а ще летиш,
Душата ти разперва силни криле.
Няма да те е страх, щом си с тях.
Сама, знам, ще намериш пътя.
Няма сълзи, а ще има само смях.
Продължавай да се бориш, скъпа.

Понякога някой е слаб,
Той не разбира светът ти, мила.
Понякога някой от страх
Не може да те обича.

Когато няма в теб искра,
Когато чувстваш се сама,
Сякаш в теб тъмнината се ражда.
Когато сърцето ти не спи,
Когато не можеш да летиш,
Нека надеждата те обгражда.

Понякога хората не знаят.
Понякога те просто си мълчат.
Понякога страхът побеждава,
Но трябва да намериш път.

Той ще е от теб скрит в мрака,
Но правилната посока ще избереш,
Дори и да те заболи душата,
Ти ще се бориш и няма да спреш.
Той ще е скрит в теб самата,
Но лесно се изминава, щом имаш сърце,
Дори и не виждаш светлината,
Душата ти все пак има криле.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Душата има способността да лети в безкрайността и така да се освобождава от болките и грижите!Поздрав за текста!
  • "Дори и не виждаш светлината,
    Душата ти все пак има криле."

    Мили и хубави думи редиш.
    Пожелателно и подкрепящо.

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...