В неукротените редици
на политическия цирк:
брашно продават го за трици,
печалба – триците без риск.
Голяма глупост, по-голяма
и алчност жадна за пари,
и политическа измама
народът пак ще го гори.
Уж нов е, ала твърде стар е –
изтъркан празничен елит
и после рядката попара
ще сърбаме и ще сме квит.
Уж коня бял, но се износи
цветът преди да е изгрял,
потичат спрените въпроси
в следизборна обилна кал.
Преди да се сродят, все вият
за кокала осиротял
и след подялбата им ние
ще теглим до девети вал.
На изборите пак сгрешили,
но при такова потекло,
че нови дрехи са ушили –
за тях, за нас ново тегло.
И царят гол, но колко царя
мечтаят днес да са на власт
и салтанатът се повтаря:
растат лъжите в пласт след пласт.
Достойните властта не иска,
не са от неин интерес
и с интереси ни притиска
до утре, вчера, още днес.
Така си е, без власт не може,
но малко по удобна... Как
тогава как ще хване ножа
и по-големият черпак?
© Милена Френкева Все права защищены