когато тялото ти чертае формите на луната по гърба ми

и тихите звуци на разбиващи се капки споделят тишината на стаята

времето забавя ход и е готово да спре

за да води любовта през долините

да показва самотни полета на скитници

за да не наднича с разперени ръце от коридорите на стаята в моментите на нежност

и да остави тишината да шие магия по устните

да закърпва копнеж по върховете на пръстите

тогава пътят не е далеч а е близо

и не изговорените думи не тежат болезнено много в нищото

тогава нищото си ти и косите ти

и тежиш от безвремие

и тежиш от присъствие приказно много

и някак си въпросите намират отговорите си посипани по пода

и без трудност мога да ти говоря

за любовта и за нас

за магия и чудо

за ден и за нощ

за красотата и притеснението в очите ти

за ръцете и тялото ти когато ме видиш

защото…

предпочитам да те обичам пред всичко останало