когато тялото ти чертае формите на луната по гърба ми
и тихите звуци на разбиващи се капки споделят тишината на стаята
времето забавя ход и е готово да спре
за да води любовта през долините
да показва самотни полета на скитници
за да не наднича с разперени ръце от коридорите на стаята в моментите на нежност
и да остави тишината да шие магия по устните
да закърпва копнеж по върховете на пръстите
тогава пътят не е далеч а е близо
и не изговорените думи не тежат болезнено много в нищото
тогава нищото си ти и косите ти
и тежиш от безвремие ...