7 мар. 2010 г., 23:05

Половини 

  Поэзия
513 0 3

До болка ми липсваш...

Светът се сразява...

Отивам на Север...

Към Югът потегляш пък ти...

Пътища много,

а тъй се стеснява

нашата орбита... С наште мечти...

 

Поемам насляпо първите стъпки...

Балканът ме вика... И тръгвам... А ти,

силен и мургав, по кожата с тръпки,

отправяш се тихо към палми и топли страни...

 

И до болка ми липсваш...

Вселената рухва...

Последна целувка... Претъпкани куфари два...

Ала пò дотежава сърцето, което избухва...

Тръгваме, Господи...

Без пътеводна звезда...

 

Няма дори хоризонтите прашно-далечни,

които да сбъркват посоките в нас...

Изток къде е? Има ли кръстопътища млечни?

Изгрява ли слънце? Има ли час?

 

Да, до смъртна болка ми липсваш...

Екватор дели ни...

Светът прокървява от нас...

Ето ни двама - на две половини...

Югът е за тебе... Мой е тоз северен мраз...

 

© Дани Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??