7 mar 2010, 23:05

Половини

  Poesía
959 0 3

До болка ми липсваш...

Светът се сразява...

Отивам на Север...

Към Югът потегляш пък ти...

Пътища много,

а тъй се стеснява

нашата орбита... С наште мечти...

 

Поемам насляпо първите стъпки...

Балканът ме вика... И тръгвам... А ти,

силен и мургав, по кожата с тръпки,

отправяш се тихо към палми и топли страни...

 

И до болка ми липсваш...

Вселената рухва...

Последна целувка... Претъпкани куфари два...

Ала пò дотежава сърцето, което избухва...

Тръгваме, Господи...

Без пътеводна звезда...

 

Няма дори хоризонтите прашно-далечни,

които да сбъркват посоките в нас...

Изток къде е? Има ли кръстопътища млечни?

Изгрява ли слънце? Има ли час?

 

Да, до смъртна болка ми липсваш...

Екватор дели ни...

Светът прокървява от нас...

Ето ни двама - на две половини...

Югът е за тебе... Мой е тоз северен мраз...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...