Mar 7, 2010, 11:05 PM

Половини

  Poetry
956 0 3

До болка ми липсваш...

Светът се сразява...

Отивам на Север...

Към Югът потегляш пък ти...

Пътища много,

а тъй се стеснява

нашата орбита... С наште мечти...

 

Поемам насляпо първите стъпки...

Балканът ме вика... И тръгвам... А ти,

силен и мургав, по кожата с тръпки,

отправяш се тихо към палми и топли страни...

 

И до болка ми липсваш...

Вселената рухва...

Последна целувка... Претъпкани куфари два...

Ала пò дотежава сърцето, което избухва...

Тръгваме, Господи...

Без пътеводна звезда...

 

Няма дори хоризонтите прашно-далечни,

които да сбъркват посоките в нас...

Изток къде е? Има ли кръстопътища млечни?

Изгрява ли слънце? Има ли час?

 

Да, до смъртна болка ми липсваш...

Екватор дели ни...

Светът прокървява от нас...

Ето ни двама - на две половини...

Югът е за тебе... Мой е тоз северен мраз...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...