Половини
До болка ми липсваш...
Светът се сразява...
Отивам на Север...
Към Югът потегляш пък ти...
Пътища много,
а тъй се стеснява
нашата орбита... С наште мечти...
Поемам насляпо първите стъпки...
Балканът ме вика... И тръгвам... А ти,
силен и мургав, по кожата с тръпки,
отправяш се тихо към палми и топли страни...
И до болка ми липсваш...
Вселената рухва...
Последна целувка... Претъпкани куфари два...
Ала пò дотежава сърцето, което избухва...
Тръгваме, Господи...
Без пътеводна звезда...
Няма дори хоризонтите прашно-далечни,
които да сбъркват посоките в нас...
Изток къде е? Има ли кръстопътища млечни?
Изгрява ли слънце? Има ли час?
Да, до смъртна болка ми липсваш...
Екватор дели ни...
Светът прокървява от нас...
Ето ни двама - на две половини...
Югът е за тебе... Мой е тоз северен мраз...
© Дани Иванова All rights reserved.
