11 мар. 2006 г., 12:41

Полуфентъзи за Уилоу

820 0 3


В покрайнините на поредна империя,
малък човек от малък пести,
плащайки чужда мизерия,
имайки чужди мечти.
Живеейки на тъмно
в светлеещото утро,
той все хитрее умно,
той все умува хитро.
Ще минат рицари и трубадури
покрай мечтата му стандартна.
Ще търсят врагове за своите кусури,
или пък жената си невярна…
А той усмихнато-щастливо
ще гледа техните турнири
внимателно и предпазливо
със всеки ден по малко ще умира…
Но по река която пада ничком
под корените на върбата,
пътува люлката в която всичко
е сложила съдбата
Тя в малкия човек ще върне
едно заспало чудо,
когото крехкото телце прегърне,
когато се събуди…
….
Тогава пак един баща ще пропътува
прашясали кръстовища във здрача…
През всичко от което се страхува
най-безогледно ще прекрачи…
И победил Смъртта
смутено ще откаже празничната феерия
Ще слага пак зрънцата във пръстта …
до следваща Империя
До следваща Империя
приятелю!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво...За жалост нищо не си спомням от филма...
  • на това му се вика интелигентна поезия,браво!!!!
  • Ще го изгледам това Уилоу утре интересно звучи

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...