11 мар. 2006 г., 12:41

Полуфентъзи за Уилоу

818 0 3


В покрайнините на поредна империя,
малък човек от малък пести,
плащайки чужда мизерия,
имайки чужди мечти.
Живеейки на тъмно
в светлеещото утро,
той все хитрее умно,
той все умува хитро.
Ще минат рицари и трубадури
покрай мечтата му стандартна.
Ще търсят врагове за своите кусури,
или пък жената си невярна…
А той усмихнато-щастливо
ще гледа техните турнири
внимателно и предпазливо
със всеки ден по малко ще умира…
Но по река която пада ничком
под корените на върбата,
пътува люлката в която всичко
е сложила съдбата
Тя в малкия човек ще върне
едно заспало чудо,
когото крехкото телце прегърне,
когато се събуди…
….
Тогава пак един баща ще пропътува
прашясали кръстовища във здрача…
През всичко от което се страхува
най-безогледно ще прекрачи…
И победил Смъртта
смутено ще откаже празничната феерия
Ще слага пак зрънцата във пръстта …
до следваща Империя
До следваща Империя
приятелю!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво...За жалост нищо не си спомням от филма...
  • на това му се вика интелигентна поезия,браво!!!!
  • Ще го изгледам това Уилоу утре интересно звучи

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...