31 дек. 2007 г., 08:48

Полужива

901 0 18

Най-страшните мълнии,
поразили небето в мене
са скрити в твоите очи...
Треперят от страх звездите.


Най-грозните кошмари,
разплаквали детето в мене
са сътворени от ръцете ти...
Клетото сърце от болка стене.


И пак всичко си ми ти,
ще се връщам вечно при тебе.
Полужива обичта ми
още живее в нашето дете...

 

 

 

 

П. С.: За жените, които са или са били жертви на домашно насилие...

Не позволявайте да попаднете в този порочен кръг!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разтресе ме това стихотворение!Тъжно и истинско.Браво,Таня!
  • Хубав, но тъжен и истински стих.
    Браво на теб, миличка, че редиш една релност в стихове!
    Щастлива 2008 година!
  • Прегръщам те, Таня !
    Щастлива нова година !
    Нека има повече обич и добрина !
  • Поздравлявам те, Таня! Силен стих, а темата ........за жалост част от живота на доста жени, които живеят всекидневно в този ужас. Дано намерят в себе си сила, за да си тръгнат!!!
  • Надявам се и аз, Нели!
    Лирическата ми е една приятелка,
    не е измислица... за съжаление!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...