Полужива

Poesía » Civil

906 0 18

Най-страшните мълнии,
поразили небето в мене
са скрити в твоите очи...
Треперят от страх звездите.

Най-грозните кошмари,
разплаквали детето в мене
са сътворени от ръцете ти...
Клетото сърце от болка стене.

И пак всичко си ми ти,
ще се връщам вечно при тебе.
Полужива обичта ми
още живее в нашето дете...

П. С.: За жените, които са или са били жертви на домашно насилие...

Не позволявайте да попаднете в този порочен кръг!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

The_gold_f (Веселина Костадинова)

Разтресе ме това стихотворение!Тъжно и истинско.Браво,Таня!

2008-01-06T14:48:24+02:00
Сентполия (Любослава)

Хубав, но тъжен и истински стих.
Браво на теб, миличка, че редиш една релност в стихове!
Щастлива 2008 година!

2008-01-01T17:30:29+02:00
Емералд (Мариета Вълчева)

Прегръщам те, Таня !
Щастлива нова година !
Нека има повече обич и добрина !

2007-12-31T17:41:33+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Поздравлявам те, Таня! Силен стих, а темата ........за жалост част от живота на доста жени, които живеят всекидневно в този ужас. Дано намерят в себе си сила, за да си тръгнат!!!

2007-12-31T14:21:33+02:00
posh` (Таня Атанасова)

Надявам се и аз, Нели!
Лирическата ми е една приятелка,
не е измислица... за съжаление!

2007-12-31T13:30:56+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0