10 апр. 2009 г., 22:45

Полунощ 

  Поэзия » Любовная
722 0 9
Посветено на В.А.
Приседнала край прозореца открехнат,
любуваш се на вечерната луна.
И виждаш как светлините градски вехнат,
под сянката на дъжд от светлина.
И чакаш някой тихичко да ти разкаже,
красива приказка от стари времена.
Или мечта, свалена от звездите, да покаже,
да озари със шепот вечерта.
А аз ще дойда, когато луната е заспала
и кротко осветява небосвода отстрани,
а нежен бриз реди вечерна соната вяла - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Все права защищены

Предложения
: ??:??