Полунощ
Посветено на В.А.
Приседнала край прозореца открехнат,
любуваш се на вечерната луна.
И виждаш как светлините градски вехнат,
под сянката на дъжд от светлина.
И чакаш някой тихичко да ти разкаже,
красива приказка от стари времена.
Или мечта, свалена от звездите, да покаже,
да озари със шепот вечерта.
А аз ще дойда, когато луната е заспала
и кротко осветява небосвода отстрани,
а нежен бриз реди вечерна соната вяла -
разпилява в огън русите коси.
И чакам да ме вземеш в прегръдка топла,
да усетя танца на туптящото сърце,
когато обичта те кара да бъдеш кротка,
когато хванати сме двама за ръце.
А твоят поглед жаден, толкова копнее
за малко обич под вечерната луна.
И как душата ти във вихрен танц се рее,
под прожектор от любовна светлина.
А вихърът на танца див и нежен,
ни отнася в картина топла от екстаз,
картина изпепеляваща и снежна,
картина, нарисувана от нас...
И отново край прозореца открехнат
потънала си в обич от разкош.
И виждаш как светлините градски вехнат
след дивния ни танц във полунощ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
