icohim (Христо Стоянов)
182 985
10.04.2009 г., 22:45 ч.

Полунощ 

  Поезия » Любовна
675 0 9

Посветено на В.А. 

 

 

 

Приседнала край прозореца открехнат,

любуваш се на вечерната луна.

И виждаш как светлините градски вехнат,

под сянката на дъжд от светлина.

И чакаш някой тихичко да ти разкаже,

красива приказка от стари времена.

Или мечта, свалена от звездите, да покаже,

да озари със шепот вечерта.

А аз ще дойда, когато луната е заспала

и кротко осветява небосвода отстрани,

а нежен бриз реди вечерна соната вяла -

разпилява в огън русите коси.

И чакам да ме вземеш в прегръдка топла,

да усетя танца на туптящото сърце,

когато обичта те кара да бъдеш кротка,

когато хванати сме двама за ръце.

А твоят поглед жаден, толкова копнее

за малко обич под вечерната луна.

И как душата ти във вихрен танц се рее,

под прожектор от любовна светлина.

А вихърът на танца див и нежен,

ни отнася в картина топла от екстаз,

картина изпепеляваща и снежна,

картина, нарисувана от нас...

И отново край прозореца открехнат

потънала си в обич от разкош.

И виждаш как светлините градски вехнат

след дивния ни танц във полунощ.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??