Посветено на В.А.
Приседнала край прозореца открехнат,
любуваш се на вечерната луна.
И виждаш как светлините градски вехнат,
под сянката на дъжд от светлина.
И чакаш някой тихичко да ти разкаже,
красива приказка от стари времена.
Или мечта, свалена от звездите, да покаже,
да озари със шепот вечерта.
А аз ще дойда, когато луната е заспала
и кротко осветява небосвода отстрани,
а нежен бриз реди вечерна соната вяла - ...