5 апр. 2011 г., 23:54

Полуразпад

648 0 1

Пусни нещо там, да има, за фон –

Моцарт ли ще е, Бах ли, Бетовен.

Или взривът на реактор.

Предпочитам ниските тонове,

от които се носи радиация.

 

Кажи нещо смешно, да има,

тема за дъвчене – 

за жълтурковците край Фукушима;

за Хирошима и Нагасаки.

Но по-добре

           опиши ми едно

                             деление на атомa.

 

Лъчево-зимна картина,

от която струи белота –

                                         в микросиверти.

Сега са на мода

екстремно топлите цветове

на бунтуващата се майка-природа.

 

Море – от гама-частици;

и една от тях е за мен.

А за хора, животни и птици

облъчването е безценен момент –

но какво чак толкова ни вълнува

изкорубеното Изгряващо слънце,

отдалечено на километри от нас.

 

Когато всички ние сме част

от проект, който си струва

хватката на съветската братска ръка. Но затова

и Сула е станал диктатор –

                                               понеже всичко е суета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...