2 авг. 2020 г., 19:32

Ползата от мен

1.2K 0 0

 

За какво съм ти точно сега,

след като отдавна от мен нямаше нужда?

И в сърцето ми имаше много тъга,

която за теб бе толкова чужда.

 

Защо съм ти, щом беше щастлива,

и носеше обич в красива усмивка?

На всички показваше, колко си жива,

а от мен тихо взе си почивка.

 

Ето, когато тъгата в сърцето ти влиза,

навеждаш глава, идваш, споделяш.

Отново обличаш тъжната риза,

за другите радост, за мен тъгата отделяш.

 

Ще те изслушам, дори мога,

след сълзите по лицето ти да се стичам.

И моя ще стане тази тревога,

която те мъчи, нали те обичам.

 

И след като мине тази тъга,

ще те пусна, щастлива си вече, нали?

Ще ни разделя само онази дъга,

между слънце и дъжд, няма все да вали.

 

 

Явор Перфанов©

01.08.2020 г.

Г. Оряховица

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...