2 ago 2020, 19:32

Ползата от мен

  Poesía » Civil
1.2K 0 0

 

За какво съм ти точно сега,

след като отдавна от мен нямаше нужда?

И в сърцето ми имаше много тъга,

която за теб бе толкова чужда.

 

Защо съм ти, щом беше щастлива,

и носеше обич в красива усмивка?

На всички показваше, колко си жива,

а от мен тихо взе си почивка.

 

Ето, когато тъгата в сърцето ти влиза,

навеждаш глава, идваш, споделяш.

Отново обличаш тъжната риза,

за другите радост, за мен тъгата отделяш.

 

Ще те изслушам, дори мога,

след сълзите по лицето ти да се стичам.

И моя ще стане тази тревога,

която те мъчи, нали те обичам.

 

И след като мине тази тъга,

ще те пусна, щастлива си вече, нали?

Ще ни разделя само онази дъга,

между слънце и дъжд, няма все да вали.

 

 

Явор Перфанов©

01.08.2020 г.

Г. Оряховица

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....